...или как влязохме в Европата на ръба на нервна криза.

 

Добре дошли в Европа, мили сънародници! Навярно ви стреснах с този въпрос, но няма как! Звучи ли ви като апория на Зенон? Или като гатанката на Сфинкса към Едип цар? Оказа се, че тези две неща не само са свързани, но и ми се наложи да схвана с пълна сила връзката между тях. И това само два дни преди гръмкото влизане в ЕС! Но два дни са си два дни- трябваше да се сбогувам /надявам се/ някак с прочутия балкански манталитет!

Озовавам се на пл. „Александър Невски”, натоварена с огромна чанта багаж и се каня да потегля, за да отпразнувам великата нова, европейска 2007-а година в прочутия Истанбул, градът на султани и императори, Византион, Константинопол, перлата на двата протока! За моето незабравимо пътешествие съм се доверила на софийска фирма с гръмко име, големи претенции и лъскав офис на „Витошка”. В името на истината ще й спомена и името – „Он травъл”. Резервирала съм си екскурзионен пакет за три дни, плюс нощувка, закуска и празнична вечеря. Та, седя си с моите съпътници на площада и очакваме автобус, който да ни извози. След 40 минутно чакане ни е поднесена информация, че има техническа повреда в него и ще дойде друг. Подканени сме да се стоплим в друг належащ на площада автобус, но ако искаме пълен уют да сме идели в отсрещната пицария! След още час лазене по нервите и минискандал с представителката на фирмата, разбираме Истината, поднесена ни по следния главозамайващ начин: „Ами, автобусът закъснява, защото самолетът от Москва закъсня с 3 часа!” И какво е общото?! Пестенето на пари е общото. Оказва се, че нашият автобус е трябвало да извози група руски туристи от летището до Банско, но след като самолетът е закъснял, те все пак отново са извозени, за разлика от нас. Виновник е превозваческата фирма, наета от туристическата агенция. Отново в името на истината ще спомена и превозвача- „Юнион Ивкони”. Най-сетне автобусът пристига и поемаме към Стамбула града. Кара ни един-единствен шофьор /по закон трябва да са двама/, който трябва да издържи 12 часа път и висене на граници. Нарушават се всички установени европейски норми за наземен транспорт, но няма как! Пестим пари на двете фирми!

Одисеята, обаче не е завършила. Още с влизането ни в Истанбул прекраваме още половин час във висене, защото нашата иначе мила на вид, но адски неоправна и неориентирана туроператорка не знае как точно и кога да повика някой, който да ни съпроводи до хотела /ще подмина с бохемско безразличие факта, че именно тази мила дама сама си определяше кога да ни сервира кафе и чай- според това кога на нея й се пие/. Настаняването в хотела също не е безпрепятствено- администраторът знае около три думи на английски, между които не са „легло”, „стая”, числата. Но той не е виновен, защото не е пророк, за да знае кой от пристигащите в каква стая е поискал да бъде настанен още като си е правил резервацията. Това трябваше да бъде доведено до неговото знание още дни преди да заминем посредством писмо или телефон от страна на нашата туристическа агенция. Но не! Дребен пропуск, който ни коства още час на рецепция и висш пилотаж в жестомимичните знаци. Иначе, за разлика от нашите мили родни хотели, в Истанбул обслужването е повече от на ниво. Нищо не липсва, чисто е и нищо не се бави. Преглъщаме някак поредната откровена лъжа на нашата туристическа агенция, установена едва на място- че всъщност всички екскурзии, включени в програмата са платени, а не безплатни, както ни уверяваха в софийския офис. Преглъщаме и еврата, дадени за иначе квалифицираната пак от „Он травъл” като „безплатна за гостите на хотела”сауна. 

Истанбул отмива начаса лошите спомени от пътуването, зашото наистина е прекрасен град, пълен с история, сблъсък на цивилизации и на два континента. Ходим си сами из него с карта, защото вече ни е страх да се доверим на „професионалните български екскурзоводи”. И му виждаме красотите в чист, натурален и неподправен вид, защото това е оня град, за който са се борили и измрели мнозина, това е града на Топкапъ, Синята джамия, Ая София, Капълъ чарши и пр. Това е градът на кючека и на шиш-кебапа, на кайвето и на яката ракия.

Почти сме склонни да опростим греховете на туристическата фирма и превозваческата агенция, особено след прекрасната новогодишна програма в турски ресторант с българска музика. Но те, изглежда, държат да са грешници докрай! Започваме пътуването до София безпрепятствено и навреме, за кратко стигаме българската граница. Там, обаче ни отнемат паспортите за по-дълго от нормалното време /пак по вина на милата туроператорка/, което ни дава изключително кратките 10 минути да си похарчим парите в Duty free магазините. Защото настойчиво и почти заплашително сме подканяни да се качваме, за да изминем няколко метра и отново да спрем, току до табелата «Republic of Bulgaria”, шофьорът да изчезне в неизвестна посока за един час, а ние да бъдем позорно задминати от минимум 5 сръбски автобуса. Преди да изчезне, обаче, отговорният за нашето благополучие и за автобуса /а именно возещият ни/, не пропусна и той да даде своя дан в общото покъртително впечатление от българските турстически услуги като почти ни вдигна скандал, че само сме мрънкали и ако сме били пък толкова европейци, да сме си хващали пътя пеша през границата! Обяснението за изчезването е отново граничещо с лудостта: «Чакаме определена смяна митничари!» . Мда! Иначе няма да ни пуснат да си влезем в...собствената държава?! Или пък пренасяме нещо? Не, просто чакахме тая «определена смяна», за да им направим кафе /общо 8 на брой/ и да им подарим остатъка от нескафето на автобуса!

Е, какво да ви кажа, welcome to the European Union! Добре дошли, европейци, заповядайте да се повозите на евробългарския автобус със закъснение от 3 часа, да ви навикат да си ходите пеш, да ви отнемат правото на кафе и чай, да ви измъкнат и последното евро, за да ви препредадат съдържанието на туристическия справочник /който иначе можете да си купите във всеки хотел/ и накрая да ви поднесат кратко извинение, както се казва, „под мустак”. Заповядайте да ви обслужат качествено, ама така, малко по нашенски и да ви твърдят, че сте в Обединена Европа, на една нога с немци и французи. Запомнете добре имената и на туристическата агенция и на превозваческата фирма, зашото там, ако не друго, то поне ще ви е интересно. Иначе между самолета от Москва и автобуса за Истанбул има връзка и то основна- нарича се „българска му работа”.

аз от 15-16 години бълнувам все едно и също "welcome to Bulgaria and have a nice day"! На фона на преживяното от теб ти е ясно защо :) Божкее...мила си ми е Родината,ама дори и аз взех да се замислям за миграция..пупупу,пепел ми на езика :) я да видя следващия пост къде ще ме прати...