Какво свърши новият комсомол на демократична България

Репортажът, на който станах свидетел в централната емисия новини тази вечер по бТВ е достоен да оглави челната десятка в годишната класация на рубриката „Гледам и не вярвам на ушите си”. Показват се група студенти. Оказва се, че това било среща на Национално представителство на студентските съвети (НПСС). Събрали се група „лидери” и дискутират събитията на и след 14 януари. Основната цел, по общ извод от репортажа и срещата, е да се разграничат от действията на младите хора на 14 януари. Но не просто от действията на купа вандали и ултраси, дошли да рушат, а от всички, от действията на ВСИЧКИ. Защо, се питаме ние заинтересовани. Репортажът казва” Според ръководството на НПСС, в момента няма причини за протест”!!!! Първа интересна реплика, при това не извод на журналиста, правил репортажа, а цитат от заключителния извод на днешната среща на НПСС. Второ, институциите им били изпълнявали всички искания до момента. (тук всички с високо повдигнати вежди се питаме къде ли живеят тези хора?). Трети кадър, който окончателно сваля на земята неподготвения зрител - показва се един от председателите на въпросното НПСС и заявява, че не можел да вземе насериозно групичка хора, които оглавили протеста, тъй като те никога не били ръководили и пет човека през живота си.

След като мина първоначалния ми пълен потрес, влизам в страницата на НПСС и намирам тяхната декларация : „ДЕКЛАРАЦИЯ на Националното Представителство на Студентските Съвети в Република България за проблемите в Студентски град и тяхното разрешаване”. На пръв поглед тази декларация засяга трагичната смърт на Стоян Балтов и мерките, които трябва да се вземат с цел сигурността в Студентски град. Но не! Заблудата е само на пръв поглед. Защото още първа точка гласи: 1. Ясно и категорично се разграничаваме от опитите на определени псевдо студентски лидери за насаждане на обществено недоволство сред нашите колеги студенти и използването на гореспоменатия инцидент за политически цели. Участието ни в траурното шествие на 12 декември в памет на нашия колега Стоян Балтов бе израз на нашата съпричастност към болката на семейството му и повод да повдигнем редица наболели въпроси пред различните държавни и общински власти в страната.” ( граматическите особености на текста са запазени едно към едно. За грешките се обърнете към авторите).

Нататък декларацията се придържа към първоначално обявената си цел и засяга проблемите на Студентски град.

Мисля, че на никого не е нужно да обяснявам колко долно, възмутително и лицемерно е поведението на тези хора. Събирането е в аула „Максима” на УНСС. Групата е рехава, но очевидно това е целта- там са поканени само избрани. Пред тях, на президиум в сиви и кафяви функционерски костюми са се наредили момчета и момичета, повечето отдавна попреминали (поне по физически данни така личи) възрастта на студентите и дълбокомислено обясняват какви грешки са допуснали протестиращите майки, еколози, пенсионери и студенти на 14 януари. От птичи поглед личи тежка наследствена обремененост от преди 20 години и бившия вече комсомол. Лицата някак изглеждат познати на пръв поглед, но всъщност просто ви приличат на онези отпреди години със същите прически, дебелина до пръсване и притворени от леност очички. Ще кажете, може би, че външният вид няма значение и ще сте прави... донякъде. Но външният вид в днешно време говори много за човека- тук аз говоря за затлъстяване вследствие прекарано твърде много време зад бюрце, не за да учи, повярвайте ми. Тук говоря за откровено дебелокожие и лицемерие, откроено в очите (които, ще ви напомня, са прозорец на душата), тук говоря дори ако щете, за избора на костюм, който, със сигурност нов, толкова прилича на тези отпреди с характерните им кройка и убит цвят, лишаващ околните от всякакво чувство за вкус и внимание. Но да оставим тези повърхностни мисли. Да се съсредоточим върху посланието, което ни дава тази среща и това национално представителство, защото, видите ли, то е призвано легитимно и единствено да представя гласа на студентите в България (в друга тема с голямо удоволствие бих ви описала колко тежки са борбите на същите тези „лидери” да останат единствени, на колко години са всъщност и колко усилия, номера, пари и подлизурщина им е струвало да си останат на комсомолските местенца).

И така, какво ни казват студентските лидери, след проведената днес среща? Няма причини за протест, според тях. Наистина? Може би аз не съм разбрала, може би са искали да кажат, че няма полза от протестите? Тогава бих се съгласила, наистина няма полза от протести около парламента, когато тези, срещу които се протестира през трети и четвърти лица организират провокатори, само и само да омаскарят протеста, когато се слага абсолютно незаконната зона за сигурност около обществената сграда, наречена парламент, когато се хвърля полиция срещу който им видят очите- деца, жени, пенсионери. Да, няма полза. Да, но и аз, за огромно мое съжаление, съм чула НПСС съвсем правилно- няма ПРИЧИНА за протест, казаха те. Убийствата на невинни хора, пълната незаинтересованост на държавата да е в служба на своите граждани (за каквото са избрани на тези постове), целенасочената откъснатост на България от света като дестинация, разрастващата се пълна неграмотност сред студенти и ученици, адски обидните 100 лв. пенсия и 200 лв. минимална работна заплата, хилядите болни, които умират, защото нямат с какво да си платят да живеят, хилядите майки, които искат най-простото на света- да имат деца, но никой не им помага, а вместо това им предлага гнусни и долни неща, мърсотията и невъзпитанието по всяка улица, булевард и уличка в тая държава, грозният, кенефен облик на България пред света, спрените пари от фондове, защото никой не си е мръднал пръста, купените избори, автобусите с „избиратели”, подкупите по всички нива на властта, магариите на всички партии, абсолютно простите и необразовани държавници, хората, които бедстват зиме от сняг, лете от потопи, грозните и разрушени пътища, изродичните строежи, унищожената природа... Да продължавам ли? Какво е това, ако не причина всеки засегнат (а това е всеки български гражданин) да се вдигне и да каже „Писна ми”. Това СА причини за протест, това НЕ Е нормално! И всички го знаем! Всички тайничко си го знаем.

Ама на малко от нас им стиска да си го кажат. Защо ли? Защото тука, в България, откакто дойде демокрацията, както се се казва напоследък, вече не само живеем в свободен пазар и в свобода на словото, вече всеки е свободен да се бори за пост. Да, правилно прочетохте- за пост! Защото тези момченца и момиченца от НПСС се борят именно за това. Извинявайте, но не може да се изправиш пред цяла България чрез телевизията и да заявиш, че няма причини за протест и че всички искания били изпълнявани. Второто може би, зависи от исканията. Ако, например вашите искания са за повишаване процента на бюджета на университетските студентски съвети от бюджета на ВУЗ-а или за кафе машини, това може би са ви го дали. Изглежда това са били вашите искания, които са изпълнени, защото аз не съм видяла нито едно нормално нещо изпълнено- нашите студенти все още са най-простите в Европа, нашето образование пада все по-ниско, нашите баби и дядовци все още си броят жълтите стотинки, нашите сестри все още теглят кредит от банки, за да имат деца!!!! Кое е изпълнено? Спря ли корупцията, спря ли полицейския произвол, спря ли купуването на гласове, спря ли нищетата, мърсотията. Кое е изпълнено? Това искат хората! А вие, уважаеми НПСС-ари какво искате, е друго, то засяга едва един сегмент от проблемите на обществото, не всички.

Грозно, тъпо и лицемерно е да викате журналисти, пред които да се обяснявате как се разграничавате от протестите, които, не бяха само вандалщина- бяха искания, бяха глас народен. Смешно е да обявявате, че не били студентски- не, студентски са, също майчински, пенсионерски, еколожки. Има ли ги тези групи там? Има ги. Те не протестират от името на НПСС, а в качеството си на принадлежащи към някоя от тези категории. Тогава кои сте вие да им казвате кои са, какви са и като какви да се представят? Там има хора, чието занимание в момента е студент, значи са отишли като студенти. И да, протестите са студентски. Адски тъпо е да се изправяте на дългите си функционерски масички и да заявявате пред хората „Ау, ама това там са псевдолидери, щом не сме ние, значи това не е гласа на българските студенти, вие знаете ли, че на един от лидерите вече три пъти му е отказвано да стане член на студентски съвет”. Ми, нека ви кажа нещо и аз, защото и аз съм студент- във всеки един от вашите студентски съвети не би следвало да влиза нито един себеуважаващ се човек. И знаете ли защо? Защото там цари раболепие, борба за власт, дупедавщина, партийна агитация и кражба на средства- парични и материални. Какво като му е отказано? За това ли беше днешната ви висока среща- да кажете, че някакви си псевдолидерчета са ви заели мястото и да ги очерните? Да, това беше целта на днешната ви среща с 300 делегата (бройката е силно под въпрос!). И най-вече- що за основание е да се казва, че никой не бил взимал насериозно някой, който не бил ръководил и 5 човека през живота си?! Ми ти, авторе на тази феноменална реплика, ти колко хора си ръководил през живота си от позицията си на студент?! Да не би Валенса да е бил капитан на кораб, преди да вдигне завода? Или пък Робеспиер да е бил полковник? Лидерството, друже е нещо, с което човек се ражда, не се учи на него. Като акъла! На тебе, очевидно и двете ти липсват. Ще ме извиниш за генералния извод, но ти колкото и хора да ръководиш през живота си, никога няма да станеш истински лидер, нито някой ще те взима насериозно и това ще е изцяло по причина на личните ти качества.

Оказа се, че НПСС е поредната дълбока помийна яма в нашата мила родина. Гледайки техните телевизионни изяви, неволно си спомням неща от близкото минало- 89 и 97 година, когато именно студентите бяха тези, които се оказаха най-силен, яростен и издръжлив противник на властта, която угнетяваше хората. Преди дни показваха кадри от срещата на Митеран със студенти в Софийски университет преди 20 години - защо, според вас се е срещал именно със студенти? Защото студентите са двигателят на събитията, те са вятърът на промяната, те са корективът на обществото, те са тези, които имат от една страна достатъчно акъл да се организират и да имат искания и от друга са достатъчно луди глави да отстояват всичко докрай. Така стана два пъти - 10 ноември 1989г. дойде и от аулите на СУ, свалянето на правителството на Жан Виденов стана след блокади и протести именно от страна на студентите, които дадоха смелост и подкрепа на всички останали хора да излязат по улиците и да кажат „Писна ми”. Да отидем и по-далеч и не само в България- нека тези, които тогава са били вече родени или пък само са слушали, да си спомнят протестите и метежите в САЩ през 70-те, да си спомнят и студентските протести във всички държави от Източния блок, които донесоха промяната. Така стана, така се промениха нещата.

Сега, обаче, България отново дава своя феноменален принос към световната история като единствената държава, в която студентите изведнъж се оказват в подкрепа на властта - една власт, която доведе до просешка тояга целия народ, която омаскари 13-вековната ни държава пред целия свят, позволи пълно безхаберие и простащина. Не ви ли е срам, синчета и дъщерички на партийци от близкото ни минало, да свиквате среща, за да кажете, че студентите нямат за какво да са недоволни, да се разграничавате от гласа на целия народ, да му крещите в лицето, че не искате да сте част от това, защото не го водите вие?! Не ви ли е срам да затлъстявате по бюрата си да дебнете постове, да си ръкопляскате едни на други и да ни убеждавате как всичко ни е наред?! Кое ни е наред? За вас, може би всичко е наред - едва ли сте попътували достатъчно, за да видите как наистина се живее навън и какво значи грижа за всеки човек от обществото. Не сте и сигурно заради това ви се струва, че тук грее слънце! Или по-лошо и по-вероятно- и вие се научихте на приказния, фантазен наратив на управляващите да повтаряте колко сме добре, пък най-накрая ще вземем всички да си повярваме.

Но не е така и един ден всичката тая помия, която изливате, ще залее вас самите! Едно нещо се свива, свива, свива и най-накрая избухва и помита всичко след себе си. Така ще се случи и тук. Защото с вашите изказвания няма да спрете никого, а ще отблъснете хората. Вие НЕ СТЕ гласът на студентите, вие не представлявате моето мнение и това на моите колеги, на всички млади хора, на които им стиска и са готови да се лишат от време, пари, свобода, за да защитят правото си на достоен живот, правото на всеки да има това, което му се полага, дори и да не става дума за самите нас. Човек, решил да изразява мнение и да се бунтува срещу неправдата, няма нужда от организация и ще излезе с това, което има и такъв, какъвто е- студент, ученик, учител, лекар, майка, баба, хлебар, еколог.За ваш ужас ще видите, че утре, вдругиден или дори след година, на улицата ще излязат същите тези, дето вие така мразите и се опитвате да очерните, заедно с други, недоволни и от самите вас и ще направят промяната. Тогава много ще ви се плаче, ще искате да не сте изсипали всичкото това върху всички млади хора, които не искат да са част от вас, понеже ви знаят тъмните мисли и игрички. Но за съжаление в този момент и вас ще ви помете метлата. Съжалявам, сами си го направихте. С нищо не сте по-различни от 240-те в парламента- вие сте същите продажни и лицемерни елементи, които само знаят да лаят срещу някого, без да предлагат нищо градивно, да се стремят да унищожат всеки, когото не ръководят и да са близо до героите на деня, защото се надявате на постче и заплатка, на количка и виличка. Няма да поведете никой протест, няма никога да станете лидери, а ще си останете вечно в дъното, изпълняващи чужди поръчки, защото така са ви учили и вие друго не знаете. Но историята ще ви накаже, както наказва всеки- после да не се оплаквате, когато се окажете задраскани под нейната дебела линия.

 И между другото, искам да кажа на тези, които искат да протестират още и още- да не ви пука, че група смешници ви се правят на лидери и ви обявяват в национален ефир кой е легитимен и кой не! Те се разганичиха от гражданските искания, значи вече минаха от другата страна. Тях днес ги има, утре ги няма- те не са вашия глас, не са вашите идеи и няма да бъдат. Може да го играят комсомол адски активно, но вече нямаме „изключване от университет” и пр., така че смело напред. Един ден те вече няма да има какво да представят и кого да ръководят, защото НПСС е едно ново, добре забравено старо, научено от предишни как да се опитва да показва на младите правия път, ама тая игра вече не върви. Така че, смело напред- вие сте си студенти и имате право на глас, достоен живот, бъдеще и граждански протест.