Малко за несигурността, моето училище, ученото и наученото, общността и откриването на себе си ...   Странно е... Много е странно. Когато човек се чувства несигурен в нещо, той често се обръща към онези мигове и части от живота си, в които се е чувствал най-уютно- места, хора, спомени. Завръщането винаги е различно, в зависимост от причинителя на несигурност. А тя, тази несигурност може да бъде много разяждаща, особено когато си сам. Стоиш насаме със своята несигурност и ... в нищо не си сигурен. Опитваш се да не мислиш за това, но нищо от обичайните методи за разсейване не ти действа. И тогава, с острашаваща яснота, както би казал някой съвременен автор на литературни анализи, разбираш, че няма къде да бягаш от нея. Имаш само два изхода- или да се потопиш изцяло в своята ужасяваща несигурност, да стигнеш до дъното й, да й се оставиш да те завладее напълно и в крайна сметка да стигнеш до жалкото дъно на самосъжалението. Или втори- да се върнеш назад, там, където някога си брал плодовете на щастие, успех, здраве, уют, самочувствие и да потърсиш отново вкуса им.   Ето това се случи с мен тази вечер. Усещах се на дверите на тази несигурност и понеже за мен самосъжалението е табу, потърсих онези стари вкусове и мириси. Направих го изцяло инстинктивно, по-скоро изцяло неподвластно на моята воля. Сякаш нечия чужда сила ме накара да седна на компютъра и да потърся спасението си- да отворя Гугъл и да напиша там името на мястото, което ми е дало почти всичко. В моя случай имах нужда от живителна доза увереност в собствените си възможности. Затова този инстинкт, а.к.а. чужда сила ме дръпна към онова нещо, от което аз съм почерпила целия си мироглед и култура, всичката си човечност, чувство на гражданска позиция, на родолюбие, на великодушие и знания. Заведе ме към моето училище, моята гимназия, онова, което вътре в себе си знаех, че ще ми каже „Няма значение пред каква трудност си се изправила в момента, помни, че някога ти си станала част от нещо и то винаги ще е с теб, за да ти дава, и в най-тежките моменти в живота ти, съвет чрез знания, надежда чрез спомени. И в крайна сметка ще ти помогне да преодолееш всичко именно само като напомни за себе си чрез теб ”.   За много хора сигурно тази почти сектантска всеотдайност е на границата на лудостта. Знам, че на много хора това възхваляване им изглежда безумие. Но когато аз казвам „моето училище, моята гимназия”, аз не описвам с това просто периода между 13-тата и 18-тата си годишнина, аз говоря за едно място, което ме промени коренно и благодарение на което дължа огромна част от своите последвали успехи в живота. За мен и за всички, минали по моя път преди или след мен, това училище не е просто съвкупност от спомени за купони, учители, преписване, оценки и абитуриентски бал. Това е мястото, което със самото си присъствие те е променило. Това не е просто училище, това е общност, в която веднъж влязъл, винаги ще принадлежиш. Така го усещам аз, така го усещат и много хора, минали оттам. Не мисля, че можем да бъдем обвинявани или заклеймявани за това. В крайна сметка то е част от самите нас и именно ние имаме правото да го изказваме така, както го чувстваме, както всеки човек има право да изразява какво усеща.   Често нас, завършилите Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил Философ” /НГДЕК/ ни наричат обобщено „класици”, заради популярното название на училището- Класическата гимназия. Понякога с презрение и доза завист /чест ще им направи, ако си го признаят/ ни наричат „избраните”, влагайки в израза цялата негативна конотация за привилегированост, на която са способни. А истината е, че ние наистина сме „избраните”. Но в друг смисъл- „тези, които са могли да изберат себе си” /цитат от Катя Атанасова, http://slovo.bg/litvestnik/index.php?ar=553/. А това винаги е повод за завист. Между другото, няма нужда да си завършил моята гимназия, за да избереш себе си. Просто на някои от нас пътят ни е бил именно там.   И не само избрахме себе си, но и се познахме. Не ми харесва, когато чета по вестници, блогове, форуми, че единственият аргумент да отидеш да учиш там много често бил, че не се учи много математика. Но всъщност що за аргумент е това? В училище и дори в студентстването си, човек учи много неща, част от които не разбира, не усвоява или не употребява, а все пак ги учи. А колко от тях научава? Само тези, които са му били близки и интересни. В този смисъл има огромна разлика между учене и научаване. Научаваш, използваш и практикуваш това, което е най-адекватно на твоята личност. В този смисъл аз нямам причина да не се радвам на хора, които в крехката възраст от 13 години вече са определили в какво е тяхната стихия и са избрали мястото, в което да я ”вихрят”. Така са избрали себе си, така и са се намерили, макар и малко по-късно.   А освен това младежко самоопределяне, идва и корективът на училището. Ако, образно казано, помислите ти не са били чисти, когато си казвал, че не искаш да залягаш на математика и физика или го правиш напук на родителите си, това се разбира толкова бързо, че и ти сам се чудиш откъде ти е дошло. Именно така действа това място, за което много хора казват, че „там се влиза лесно”, защото изпитите изглеждат по-леки. Освен писмен изпит-преразказ, сам подбираш темите за т.нар. събеседване по история и обща култура, носиш сам собствената си отговорност дали си си подбрал лека или тежка тема и се изправяш пред страховита многочленна комисия на ниво директор, зам.-директори, историци, литератори. Лесно се влиза, да, наистина! А как се излиза....? В НГДЕК няма практика да се повтаря клас- или минаваш, или излизаш. Малко остават, корективът си казва думата. Тогава си проличава дали честно си се определил.    Оттук следва да се научиш. За себе си да се научиш. Да, наистина, да научиш своето „аз”. Точно тук разбрах разликата между учене и научаване. Ако има място в България, в което още след първата седмица да може да се каже „от какво се интересува детето”, това е именно тук. И с веднъж определен кръг на интереси, повече никой не ти налага други посоки. Насочва те, разбира се, спомага да знаеш основни неща. Но веднъж видели в теб талант за езици, писане, музика или всички накуп, те ще го развият.   Изобщо, целият процес е свързан с онова труднопостижимо и така необходимо на всички ни себепознаване, търсенето на себе си Има четири бастиона, на които се основава процесът на това търсене на себе си в тази гимназия-общност. Културата- като най-висшето проявление на човешкия гений и възможност. Свободата- като най-ценното нещо, най-свидната мечта във всичките й хуманни и интелигентни проявления. Личността- като необходимата частица за всеки, който един ден с право ще се нарече човек. Общността- като мястото, комуникацията, другостта и еднаквостта, многоликата гама от чувства, възможността за оценяване и себеравняване.   И трите ги придобиваш трудно, постепенно, с цената на много усилия. Но пък от друга страна те са тези, които те определят, намират те и те обрисуват като човек. Те са тези, благодарение на които после умееш здраво да стискаш зъби пред някаква трудност и да я преминаваш- с бляскави доспехи на бял кон или ранен и виещ от болка, но все пак преминал...хм...следващото ниво J . Post НГДЕК много хора казват, че тази общност им е дала едно приятно самочувствие, че са нещо повече от останалите. И това е основният аргумент в подкрепа на други хора, които открито застават срещу подобно „елитарно” твърдение и срещу идеята за „класичност” изобщо. А истината, разбира се, е някъде по средата. За да се опитам да я изясня, отново ще се върна към ученето и научаването. Припомням за разликата между тях- учиш много неща през целия си живот, но само неща, които наистина са ти близки научаваш. В този смисъл много съмнителни се явяват хората, които разбират от всичко /по малко или по много/, така и много противоречиви са хората, които се занимават с това да изтъкват себе си на основа „знание повече от останалите” /разбира се, неизбежни са случаите, в които ти просто няма как да не демонстрираш нещо повече, ако наистина можеш. Това опира до наученото в областта на 4-те бастиона и най-вече до личността и свободата/. Защото истинското разбиране, вникване в себе си не е с цел да се изтъкнеш и отличиш от останалите, а да знаеш дълбините на собствената си многопорстранна личност и как да я употребяваш или да се бориш с нея.   Такава е целта на познанието за себе си, което се опитва да научи и внуши тази общност, наричана за краткост „гимназия”. Затова е толкова ценна. И защото се опитва да намери пламъка, страстта, скритото в теб, да те насочи да го използваш. Дава ти пример, хвърля те в дълбоките води още в ранна възраст, където, ако си плувец, оцеляваш. А оцеляването ти често пъти се дължи в равна степен на комбинация от емперичен и теоретичен опит, придобита не по пътя към „върха”, както иронично отбелязват някои, а в пътя навътре към теб.  Тази комбинация и този път са най-трънливите усои, през които много хора не се осмеляват да преминат през целия си живот. Но именно тази, осеяна с капани и шипове пътека в един момент ще се окаже градината, от която да береш плодовете на щастието, самочувствието, успеха и стремежа. Най-дълго се помнят най-трудните пътища. А от този към теб, към намирането и разбирането кой си ти, по-труден няма. Именно такъв път ще ти остави онези незаличими спомени, онази твърда опора, на която да се опреш, да вземеш, да извлечеш дозата на най-доброто и най-спомагателното- в онези тежки часове на несигурност, когато имаш нужда от припомняне за себе си в името на собственото ти оцеляване и самосъхранение, на това да преодолееш момента и да продължаваш напред. 
Ето малко повече за това място на намиране на себе си и за хората в него>някой от намерилите себе си, т.е., завършили НГДЕК, са ви познати като имена и физиономии- известни наши журналисти, писатели, сценаристи, актьори, дори министри:   http://www.novinar.net/?act=news&act1=mnenia&mater=NzI2OzQw   http://politika.bg/article?sid=&aid=2608&eid=34   http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-05-26&article=190128   http://www.online.bg/kultura/my_html/2244/klg-pv.htm   http://standartnews.com/archive/2004/05/22/interview/index.htm   http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0_%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B8_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8   http://slovo.bg/litvestnik/index.php?ar=553   http://mail.slovo.bg/old/litforum/002/bgvelikden.htm                

Не си виновна,а и няма смисъл да се чувстваш виновна ,защото си различна и по-добра от повечето хора и защото го разбираш и ти харесва...
Правилно ли тълкувам?...
:)))

това, което споделяш и се чудя дали на толкова ранен етап човек е в състояние да се самоосъзнава. Но явно до голяма степен зависи от средата, в която е израсъл и какво търси да научи от живота. От призванието, в което навлиза и стъпките, които прави, за да осъзнае себе си като личност. Явно тази гимназия ти е дала много и е ценна за теб, което си личи и от отношението ти.
Поздрави за темата!

приятно изненадан :) Пост,който може да те наведе на някои позаровени мисли.Поучително,но не назидателно.Искрено се радвам за това богатство,което си получила толкова рано.И особено за това,че си го оценила.Също така завиждам мъничко ;)
Надявам се ,че разходката из миналото ти е позволила да слезеш до корена на несигурността и да я изтръгнеш.Тя вероятно пак ще порастне,но щом си преборила и самосъжалението,а и съдейки от борбеността ти като цяло-едва ли има шанс горката несигурност ;)
Thumbs up!Way up!..Bow down!

Хора, благодаря ви много на всички за прекрасните думи! На July, че ме е разбрал съвсем точно, на Gohh, че е облякъл в своите красиви поетични думи моите разсъждения и извода от тях и на Zvezdichka, защото е оценила моя скромен труд и защото е вникнала в него така, както бях си пожелала, освен това ми е казала много мили неща :).

БЛАГОДАРЯ ВИ!