Чета и препрочитам по форуми теми за имената- въпросите на ономастиката сравнително отскоро, но затова пък доста богато занимават широката публика. И какво откривам- активните тълкуватели на този интимен елемент на човека, разбира се в сферата на непрофесионалното, отскоро акцентират не само на същината на името, не само на тези, които им харесват, а на ненавистта си към определени съчетания. „Новите форумни ономастолози” имат модерна визия върху имената, допълнения от съвсем нови елементи и намираща огромно поле за изява в интернет.

За какво става дума? На по-прост език казано, у хората, които любителски, без съответния научен багаж занимава значението, произхода и дори само звученето на името, се появява новата тенденция на комбинацията име+фамилия и нейните естетически категории. Това наскоро е станало водеща тема във форуми за мами, търсещи имена за „нероден Гаргалчо”, по-опитните, открили Името на Имената, знайни и незнайни специалисти по въпроса „Що е то име”. Настойчивата тенденция, която наблюдавам е един нов компендиум в тълкуванията, цял роден дял в тази наука- говоренето за съчетаемостта или по-скоро липсата на съчетаемост между лично и фамилно име.

Да се опитаме да се спасим от житейската аксиома „никой не си избира сам името” е като да опитаме същото, съотнесено към родителите, т.е., ще има същата липса на ефект. В този смисъл да тълкуваме как името не съвпада с фамилията е +40 градуса в скалата на чесането на езици. Но всеки има право на мнение. Да видим какво се случва с новите научни лица в сферата на ономастиката в тяхната естествена културологична среда- форумите.

Тема No 1 там, какво вече споменах е не кое име какво значи, колко важно е това и дали влияе на неговия притежател, не е дори кое харесваме или не, а как и колко личното и фамилно име НЕ си съвпадат, което е причина за безкраен диалог с елементи на отвращение към родителите, с липса на всякакъв естетически усет, които са избрали тази НЕсъчетаваща се комбинация (при което, разбира се, преки „жертви” на новите ономастолози стават не родителите, а притежателите на споменатите „ужасяващи” комбинации). Основата на теорията на новите форумни ономастици е, че личното име трябва да бъде така подбрано, че да се свързва естетически с фамилията, да не е в рязко противоречие с изконни български ценности и имена като привнася никому ненужните чужди елементи, ярък пуризъм и строга норма в подбора, както е при всяка теория, претендираща за теоретична обвързаност с естетиката.

Да направим прост експеримент, основан на споменатите по-горе твърдения. В българската именна традиция, като фамилни имена най-често срещани са Иванов и Петров. Ако директно приложим смисъла на „съчетаемост”, до тези имена като лични, трябва да звучат някакви подобни. Например, Иван Иванов, Петър Петров, да звучат „отиващи си”, като римичка. Или като 50 % от телефонния указател. Добре, за да не се повтарят, да приложим други често срещани имена- Димитър Петров, Георги Иванов. Намалихме „телефонния” процент на 35% и подарихме на някое нещастно хлапе вечното възклицание „О, казваш се като първия ни космонавт!”. Към тях прибавете и още 20% на хора с абсолютно еднакви име, презиме и фамилия (т.е., могат да се различат само по ЕГН) и извадете всякакво чувство за вариативност и разнообразие!

По-сложен става въпроса, ако предците, дали фамилията са имали интересни занимания, свързани с професии и/или прякори. Съчетаемостта тук вече е въпрос на висш пилотаж. Ако например фамилията е Ножаров, в духа на теорията, избраното име би следвало да е Кама или Кинжал. За Дюлгерови (дюлгер- строител), подходящо би било Мистрийка. Наследниците на някогашните колари, запазили турския вариант на названието на професията, а именно Арабаджиеви, имат повече възможности за вариации. Ако схванат „кола” в съвременното му проявление и като по-широко понятие от товарен впряг с жива сила (т.е., като автомобил), като съчетаемо име биха могли да подберат Опел, Майбах, Ланчиа, Лада (за почитателите на славянската митология). Какво, обаче да правим, ако предците ни са ни оставили ярък пример за техния облик сред близки и приятели и в резултат сме наследили името „Търчиопашков”? Какво ли съчетаемо ще му подберем? Бесен Търчиопашков? Палав Търчиопашков?

От така изложените аргументи на „новите ономастици”, следва да се направи заключението, че никой тук не коментира фамилията- тя някак се явява дар свише, за сметка на което ние трябва постоянно и безапелационно да се съобразяваме с нея, за да спазим критериите за вкус и качество. Теоремата „Не харесвам имена, които не се съчетават с фамилии” (особено с българските) се превръща в лема, изведнъж цялата теория на ономастиката се преобръща и водещо се оказва не значението на личното, твоето си име, а твоята фамилия. Тук е мястото да дам следния съвет на неомъжените дами- ако все пак вашите родители са проявили „вкус” и са съчетали първо и фамилно име, много, ама наистина много внимавайте какъв съпруг ще си изберете и дали неговата фамилия ще е в подходящ „цвят” за съставяне на комбинация с вашето, защото после съвременният културологичен анализ ще ви съди строго и престрого.

Фамилията, уважаеми, е лидер в дефинирането на самоличност. Фамилията Е името. Тя е определящият цвят за новите форумни ономастолози, базовият нюанс, началото на всички начала. Тя е цвета на вазата, според която трябва да се купят мебелите, тя е фона на входната изтривалка, според която трябва да се избере цвета на антрето. И след като има такова огромно, общочовешко значение, тогава как ли хората все още си позволяват да проявяват тази непростима липса на естетика и да избират толкова безсмислени и отвратителни лични имена?! Това именно се питат форумните ономастолози.


Като всяка изградена система от научни твърдения, и те имат свой отговор на задачата, която е предмет на тяхното занимание, свое решение на проблема. Крайно, но в името на Вкуса, всичко е позволено. За да се разплете така създалата се ситуация, трябва да бъдат изхвърлени всякакви имена дори с най-малък намек за чуждост и вносност, описани в следните примери- Ванеса, Никол, Паола, Антоанета, Ния, Памела, Мия, Клара, Патрис(ц)ия, Венера, Бианка, Емилия, Стефани, Симона и пр., и пр. Защото те НЕ СЕ съчетават добре с фамилиии (особено с българските), те НЕ звучат добре в съчетание, те са ИЗВЪН скалата на естетиката. Оттук-нататък изборът е стеснен, но за сметка на това далеч по–лесен. Така именно ще се изпълни заветната формула на абсолютния вкус- името да се съчетава с фамилията (от така изложения списък, някои от по-радикалните теоретиците предлагат да бъдат изхвърлени дори и всички имена със съставна част –слав и –мир (Десислава, Мирослава) с основание тяхната висока фреквентност и защото им лазят по нервите, което също е вид стремеж към естетика). След тази редукция, списъкът с имена застрашително ограничава избора. Теорията има решение и за това- да употребим българско име, да запазим нашата изконна традиция, да се наричаме с български имена, ние сме българи! Предложения- Петър, Димитър, Иван, Васил, Наталия, Евгения, Мария, Ана, Георги, Крум, Аспарух, Тервел, Дамян, Ева...
Дори и у най-повърхностния наблюдател на Истинската ономастика, на Науката за имената, който поне веднъж е вниквал в значението на имената и си е направил усилието да прочете реалното научно тълкувание на техния произход, този списък ще предизвика истински смях. По следните причини:

- Петър, от гр. „камък”
- Димитър, от гръцката богиня Деметра
- Иван от латинското божество Янус
- Васил от гр. „цар”
- Наталия, производно на лат.natus, роден
- Евгения, от гр., буквално «от добро потекло»
- Мария (майката на Иисус едва ли е с изконно българско име)
- Ана (майка й също), от евр. «благодат»
- Георги, от гр. «земеделец»
- Дамян, от евр. „светия”
- Ева, първата жена е НАДнационална, от евр. „живот”

Имената на първите ни ханове и основатели на българската държава не подлежат на коментар, именно поради тяхното историческо величие, макар безсрамните и плахи опити на дългогодишната българска историческа наука и безбройните филми за произхода на българите, да се опитват подмолно да доказазват алтайския им произход. В духа на ПРАбългарските традиции, предлагам на теорията и женско име- Пагане (Иванова, Петрова, Шопова, Димитрова). Тук е и мястото да отбележа, че много от най-често срещаните и така величани като значение фамилии в България са образувани именно от някои от имената в горния списък. Но би звучало като заяждане...

Още имена със славянски, но не и точно, именно и само български са Рад, Пресил, Обретен, Обецан, Лев, Левент, Злат. По основите на тероията и на тезите на „новите ономастологи”, тези имена би следвало прекрасно, с вкус и усет да се съчетаят с фамилии (особено български), например- Рад Петров (букв. радостният Петров), Пресил Иванов (букв. много силният Иванов), Обретен Димитров (букв. намереният Димитров), Обецан Георгиев (букв. Георгиев с обица), Лев Шопов (букв. лъвът Шопов), Левент Василев (букв. снажният Василев), Злат Пенев (букв. златният Пенев) и тн., и т.н. Сега, на първо четене тези имена и комбинации може да звучат странно и абсурдно. Но се свиква, с времето, с вековете и унаследяването на традициите се свиква. Точно както вече всички са свикнали, не намират за ненормално имена като Георги Петров (Земеделец Камъков), Ева Василева (Живота Царствена) и пр. От този антураж, обаче, би се възторгнала само някоя баба, чието име е подобно на споменатите. Едва ли и модерните, новите ономастолози и радетели за естетически вкус в избора и съчетаването на име и фамилия.

А какво е решението тогава? „Вносните” имена, които са прекомерна екзотика, достройна з апрезрение от новите ономастолози, бяха изхвърлени от списъка. Имената със съставна част –слав и –мир са безконечно дразнещи. За тези, за които се прокламира техния изконен български произход се оказа, че също са чужди. Дори основата на теорията, Нейно Величество Фамилията, се оказа неподходяща база за възмущение от просташкото комбиниране на гръмко чуждо име с обикновена българска фамилия, каквото би било Паола Иванова например.

Да не забравяме все пак, че във всяко културологично търсене има дебри, които все още са тъмна Индия за своите изследователи, било то научни или любителски. Онова, обаче, което наистина би подразнило всяка Ванеса Петкова или Ричард Драгнев е агресивната база на форумните ономастолози- не само лемата „Не ми харесва това съчетание”, но и неизменно поставяният след нея риторичен въпрос „Това нормално ли е?!”. В отговор, да се върнем пак към началото на текста. Човек не избира нищо, когато се ражда - нито родители, нито име, още по-малко фамилия. И не е въпрос родителите, които са ти се паднали, да проявят вкус в момента на записването ти, за да не се срамуваш после пред изисканите дами и господа от ономастоложкия клуб по вкус, че името ти е неправилна, ненормална комбинация, нещо като да облечеш червено и лилаво или да се явиш по бански на бал. Въпросът е да ти подберат такова име, което да те пази, да ти отива, да ти помага. А то, името наистина може това, стига да искаш. За справка припомням известният български фолклорен елемент да се кръщава изумително красиво момиченце с името Грозданка, за да не са му уруки на красотата.

Името има значение във всички култури по света и на всички езици.