„Доброто тяло” 
/по едноименната пиеса на Ева Енслър/     Когато Ева Енслър написва „Монолози за вагината”, пиесата предизвиква истински фурор и, да си го кажем честно-стресва! Защото заговаря на опредметен, реален език за нещата, с които се сблъскват жените. Някои от тях те приемат за нормални, въз основа на религиозни или обществени догми, към други се отнасят като към проблем и/или продукт на закостеняло мислене. Във всички тези случаи, обаче, тези вярвания, задръжки, свобода или предразсъдъци са пряко провокирани не по желание на отделния индивид, а са дело на обществената, социална, религиозна и подобни норми. 
И докато консервативно вярваме и прилагаме много от тези норми или предимно се занимаваме с това да доказваме колко са абсурдни, всъщност ние вече отдавна сме се превърнали, без да забелязваме, в последователи на друг вид норми и божества- тези на good looking, на sexy! Например, смятате и сте възпитавани, че секс с много партньори е проява на много лош вкус, но въпреки това сте склонни да си увеличите с два размера чашката на сутиена с операция. Е, какво друго да иска от вас мъж с това деколте? Да му цитирате Гьоте? Отсега ви казвам, няма да е привлечен от невероятно интелигентното ви излъчване, колкото и да го натрапвате. Или друго- вярвате в изказването, че естествената красота най-добра, но въпреки това се изрусявате до припадък и си сладате екстеншън. Ето за това говоря и Ева Енслър много хубаво го описва в пиесата, наречена „Доброто тяло”. Тя обръща внимание именно на това, на което вече сме станали своеобразна жертва, но не го намираме за грешно, не го отричаме, само се дразним, когато не постигаме максимума от него. Затова и избрах нейната пиеса като вид заглавие на този текст. 
Но да се върнем на въпроса. На какво се подлагаме в името на красотата? Защото именно постигането на някаква лъскава, моделска, Photoshop-на красота е наша основна цел напоследък. Отрекохме до дупка естествената красота и я заменихме със силикон и липосукция, с фитнес упражнения, уреди, йога, пилатес, ботокс и диети, диети, диети... Събуждаме се една сутрин и осъзнаваме невъзвръщаемостта на времето, превърнало ни от сочна жена в отпуснат бидон. Хвърляме поглед към последния брой на величаво женско списание и от корицата някак подигравателно ни се смее засукана двадесетгодишна сладурана с перфектните устни, идеалния тен и плосък като дъска корем. Изпадаме в ужас от типа „Докъде се докарах, как минаха 10 години”, но отначало мислим разумно и гледаме към това, което ни се струва по-естествено- движение, упражнения, физическо натоварване. Записваме 45 различни курса, за които наши, по-неотпуснали се приятелки са ни посъветвали, и започваме да заемаме унизителни клечащи, лежащи, търкалящи се, надупени и предимно неудобни пози. Успоредно с което си наемаме личен стимулатор, в ролята на треньор-горила, който да ни респектира и да си правим програмата, закупуваме всички уреди от телешопа, които ще ни симулират каране на ски в центъра на хола или ще ни бият електрически импулси в мускулите. 
След около 4-5 седмици всичко това ни омръзва и се насочваме към средство, което ни изглежда по-миловидно и лесно- диетите. С тях решаваме, че излишните килограми ще паднат в неравен двубой и се заемаме да изтезаваме и себе си, и цялата си фамилия със странни вечери- парче морков, сиренце и две семки. Сори, ние сме на диета, ако не им харесва, да идат да се тъпчат другаде. Освен това, щом луната покаже пълното си лице, да бягат още по-далеч, защото следва ден без хапчица в устата, само вода! 
След като сме прекарали около месец в гладни дни и нощи, в които сънуваме печени прасенца и цвърчащи наденички, ние, от отчаяние, че килограмите са намалели едва с два-три, се натъпкваме до припадък, т.е., наведнъж с всичките калории, които сме отнели на организма си през тези няколко дни на диета. Нищо ново не ви казвам, ние всички или сме го правили, или сме го виждали с очите си. Има и друга страна на монетата. Тази, която не цели просто смъкването на няколко пласта мазнини, а промяната ни изцяло външно, с което целим (някой да ми каже откъде-накъде?) и вътрешна промяна, самочувствие. Това вече е истинското, съвременно изражение на робството на модата, моделите, плоските кореми, големите гърди и южния тен. Отвсякъде ни заливат не само хубавелките от списанията, но и милиони предавания, дискусии, статии и книги, които целят да покажат естественото, човешкото лице на стремежа към красота. Днес ние го наричаме „пластична хирургия”. И го има навсякъде- в предавания като „Пълна промяна”, „Swan”, в сериали като „Кръцни/Срежи”, в статии и научни изказвания. Навират ни този нов метод за 3D Photoshop върху тялото като плакат, и сякаш ни питат „А ти още ли си с бричове?”. За какво говоря? За безумните операции, манипулации и козметични промени, които вече не само са станали част от ежедневието на всяка съвременна жена и са нещо естествено, като ходенето на фризьор. Това не са операции, това са разкрасителни процедури, болката при възстановяването е само залог за светло бъдеще (нашият народ отдавна го е казал- трай, бабо, за хубост). Те са станали дотолкова част от живота ни, но въпреки това ги намираме за проявление на вълшебна фея, която с едно докосване ще реши всички наши проблеми. Не само външните, но и личните. Смятаме, че по-големите гърди ще върнат отново вниманието на любимия мъж, отдавна изпаднал до ролята на мебел в нашия живот. Или пък се подлагаме на операция за корекция на носа, с който иначе сме живели, например 30 години и който някак е станал естествена, характерна наша черта. Бръчките са отдавна отритнат елемент на женското лице, било то и на 70 години. И вече не са маркер за живот, минал с много усмивки, а са просто грозни резки. За тях- ботокс, заедно със сутрешната доза витамини. Бялата кожа е толкова грозна и неелегантна, издава ниска култура и преди всичко- малко пари. Сега трябва, просто трябва, ако искаш да те вземат насериозно, д аимаш тен, загар, дори и през февруари. За това си има целогодишни, дори денонощни солариуми. Отпуснат корем? Веднага марш в най-близката клиника по естетична хирургия да ти изсмучат автомобилната гума, която си глътнала. И ако все още мислиш, че малкият бюст е признак на благородство, значи си безутешно назаднала. Вече всички го правят, влез в крак, чувам, че скоро спират производството на малки номера- няма търсене. Има хора, организации и цели институции, които развиват тази политика и мода на „доброто тяло”, на хубавото, стегнато и поддържано тяло, което, щом трябва, се подлага на корекции. Те са нещо естествено, ежедневно, типично. Масова култура. Има, например жени, женени за своите хирурзи и те инвестират своите медицински познания в тях, в техните устни, дупета, гърди, след което тези съвременни творения на естетическото изкуство печелят конкурси за красота, за мис и вкарват огромна финансова инжекция в своите съпрузи. Семеен бюджет. Има и такива, които, гнетени непрестанно от майките си, че няма да си хванат мъж с този задник и тия бричове, прекарват почти цялото си време по манипулации, дебелариуми и НЕядене като междувременно мъжът им кисне отегчен до самоубийство пред телевизора и не му пука от биреното му шкембе. Има и още по-фрапиращи случаи. Последна мода в града, правещ от пластичните хирурзи милионери, Холивуд, е лазерното стесняване на влагалището. Прилага се предимно при раждали жени или при такива, които по природа са по-широки. Посредством лазер, докторите стесняват отвора на влагалището и го правят стегнато, такова, каквото на мъжа, който го употребява би навело мисли, че спи с 20-годишна. Не се шегувам, има цели медицински центрове, които правят само това. А после има подивели съпрузи, на които това им действа като мощен сексстимулант, мнооооого над виаграта. И в крайна сметка жената пак е „тясна”, а двамата са доволни от новата страница в техния сексуален живот.   Тъй като нито мога да опиша всичи проявления на тази нова, красноречива, но преди всичко масова култура, а целта ми беше само да ви обърна внимание върху нея, не мисля, че има и подходящ финал за такава история. Няма да ви чета нравоучения, че доброто тяло всъщност е нашето собствено, естествено и преди всичко е важно неговото здраве. Няма и да ви занимавам, че за милиони и милиони хора по света това да изглеждат добре е най-важното нещо в живота им, целта, идеята-фикс. Само ви обръщам внимание, че стремежът към красота вече много е напуснал онези естетски норми, заложени от векове насам и че красотата се дължи И на вътрешна душевност, на излъчване, не е просто някакво безизразна, кукленска маска. За душа пък въобще няма да говоря. Тя се моделира по други начини. Затова за финал, слагам тук един цитат-обобщение от „Доброто тяло” на Ева Енслър : „Та, ето значи какво смятам, че съм научила досега. За да бъда добра, трябва да бъда усмихната психопатка, лишена от солети, дълбоко обвързана с треньор- нацист, за щастие изтръпнала от ботулин, бялата ми като ванилия мазнина да е изсмукана с дълги шишове, със стегната катеричка. Ще духам, давам, търкам, бръсна, помпам, боцкам, пробивам, къдря, режа, покривам, разведрявам, пристягам, гладя, вдугам, зачуквам, изглаждам, депилирам, дялкам, гладувам и в крайна сметка изчезвам...” 

Готино, ок.:))

Ако приемеш, че животът е игра на карти, една жена с достоен бюст има прекрасната възможност да цака всеки един цицоман, който някога й се изпречи на пътя. А такива - бол. Не й е нужно да цитира Гьоте, Ницше или Шекспир, защото малко хора впечатляват.

Чудно как принципно умни момичета, не могат да схванат простата истина, че външният вид и усмивката им са най-силният коз, и упорито отказват да залагат на него от някаква тъпа куртоазия. Ако има 50 лв., с тях тя ще си купи учебници, които после ще събират прах, вместо да си оправи прическата и да си вземе някакъв сносен парфюм. А кокетните й колежки ще ползват наготово учебниците на услужливите колеги, а по секциите им ще се търкалят десетки козметични продукти, предназначени за улесняване на живота им.
Така че...
Във всяка красива и тъпа жена има нещо умно и във всяка невзрачна, но начетена - нещо тъпо.

P.s. Медията ви е аут за мене, ама ако си поддържаш блога, мисля да го преглеждам :P

Хаха, просто така точно го описваш, че все едно ми говориш за моите колежки- едната е грозничкото муле, дето учи и купува за останалите, а другите (обикновено са още две) седят и хубавеят, мажат се с червилца, ходят на солариум и си говорят за модни местенца :))) Баш си е така:) Направо е смешно! Комедия! И аз не разбирам защо жените не ползват освен акъла си (в случай, че го имат) и по някоя друга усмивчица :) Много работи, винаги е така :)

Иначе аз също ти преглеждам блога редвно, интересно ми е, така че, заповядай и ти :)

Ще се разбереме с тебе:)

Имаш право, но все пак за мен лично е следното:
Като видя нещо хубаво ще го харесам, защото е хубаво, но това не означава, че ще го харесвам и след време. Много повече ми харесва, когато има развитие, когато след повече от 1 година се събудиш до любимия човек и се сетиш за всички онези момнети, когато нещо не ти е харесвало в нея като противовес на чувството, което изпитваш в този същ момент - а имено, че човека до когото се събуждаш (а той така сладко спи) е човека до когото искаш да се събуждаш, защото зад маската на ежедневния стрес и понякога приемането на партньора като най-близък и верен приятел (че да си позволиш неволно да му изливаш чувствата си), се крие една прекрасна нежна душица, която те обича. Няма значение докато го правиш дали е тясна или не (може би за това имам анатомическа преднина, която не ми позволява да съб обективен), но е изключително красиво когато знаеш, че личицето, което гледаш когато се събудиш и личицето на твойте мечти - мечтал си за НЕЯ... мечтал си да си до НЕЯ... (разбира се и в НЕЯ защото е красива), но важното е, че продължаваш да мечтаеш за нея всяка сутрин дори след 1 година... Прегръщаш възглавницата като я няма и ти се свива стомаха с такава сила, че те кара да се гърчиш, когато знаеш, че си сгрешил като си казал нещо грешно... Казваш си, че я обичаш, оооо... не братко, ти не си обичал някога толкова силно и няма и да обичаш повече толкова силно... сам за себе си си взел решение, че това е ЧОВЕКА.

Това е тя... единствената... истинската... и любима Paoleta.

Дали е уместен този текст в медия, която самата е изпълнена с личица на хубавелки-девойчици а ла Набоков? Вие кво, предлага те, кво пишете. Странно двуличие.